Ролята на интуицията Ви в трейдинга

На всички ни е било казвано, че понякога трябва да следваме инстинктите си, но трябва ли да оставяме интуицията да управлява нашето портфолио?

В природата на хората е да празнуват постиженията си. Когато постигнем положителна възвръщаемост от нашите инвестиции, ние се гордеем с тях. Но никога не говорим за загубите си. Конвенционалното мислене разглежда финансовия пазар, като съвкупност от инвеститори, които действат на основанието на рационални и информирани финансови решения. Въпреки това, по-задълбочен поглед ще покаже, че повечето от тези решения се основават на чувства, а не на рационалност. Всеки може да има интуиция за дадена акция, но до колко може да й се доверим? Пазарът се състои от милиони инвеститори, които действат спрямо своите инстинкти, които са преплетени в мозъка им.

Феноменът на доверие в нашите инстинкти за взимане на инвестиционни решения може да бъде обяснен с концепции, открити в поведенческите финанси и еволюционната психология. Макар, че тези полета не са свързани, голяма част от поведенческите финанси са намерени паралелно с идеите на еволюционната психология.

Поведенческите финанси изследват как нашите умове и поведение са свързани с пазарните движения, докато еволюционната психология се опитва да обясни по-голямата част от поведението ни.

Човешкият мозък е настроен така, че да работи добре под физически риск. Нервната ни система стимулира нашия отговор към стреса, което води до избора “fight or flight” (бий се или бягай). Но същият този мозък може да ни изиграе трик, когато отговаря за инвестиционните ни инстинкти.

Погледнете какво се случи по време на dot-com балона. Късно през 90-те години на миналия век се наблюдаваха прекомерни финансови спекулации от сектора на технологиите и телекомуникациите. Инвеститорите станаха прекалено уверени, както се забелязваше и от големите обеми на търговия в сектора. Използването на персонални компютри нарасна, а интернета стана по-усъвършенстван. Прекомерната самоувереност на пазара накара инвеститорите да пренебрегнат съотношението риск/цена, като вместо това разчитаха на обещанието за бъдещи технологии и иновации. Те инвестираха в първоначални публични предлагания, стартиращи компании и нестабилни пазари. Привлечени от предпоставките за печалби и богатство, инвеститорите станаха толкова развълнувани от идеята да станат част от тенденцията, че бяха готови да платят почти всичко.

И когато технологичните акции почнаха да падат, дали мислите, че инвеститорите са продали? Най-вероятно не. Има обща тенденция сред трейдърите да държат загубите си с надеждата, че те най-малко ще излязат на 0. Това е нашият начин да не признаваме първоначалната си грешка да инвестираме в тях. Но ние също така сме и склонни да продаваме печелившите си акции прекалено скоро. Въпреки, че корекциите са често срещани в бичи пазар, нашите инстинкти ни карат да действаме на основание на страха да не загубим. По този начин продаваме по средата на бичи пазара, вместо да изчакаме върха за късите си позиции. Страдайки от тези грешки, ние сме склонни да продаваме ниско и да купуваме високо.

Мозъкът ви може да ви изиграе лоша шега, когато той управлява инвестиционните ви инстинкти

Реалността е, че интуициите ни са склони да заменят логиката и рационалността, когато се сблъскваме с емоционалните резултати, свързани със загубата или печалбата от дадена инвестиция. Но как да спрем да правим едни и същи грешки отново и отново? Ако сме наясно с нашите пристрастия и инстинкти, можем да започнем да разглеждаме по-обективно решенията си.

Трябва да осъзнаем, че нашият ум никога няма да може да ни каже какво точно ще направи пазарът. След като започнете да се притеснявате относно покупката или продажба на даден актив, запитайте се какви трикове си прави с вас мозъкът ви. Не трябва инстинктите ви да управляват вашите търговски решения.

Източник: Stock and Commodities Magazine